Избор между алпинизма и кърлежите
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
Април 2024
И обичаната ни графа:
„ Не “ на сълзите – хайде да се посмеем “.
Не съм изчезнала – емигрирах на село. На петнайсетина километра от града. Оказа се, че качването пешком на седемнайстия етаж (три пъти на ден) е доста по-страшно от съветските ракети. Престанах да дремя от болки в краката.
Интернетът в това село е като облак – свободно плува в небето, без значение от кулите, жиците и всевъзможни други трансформатори.
И до момента в който този облак инцидентно увисна над нашия покрив, ще ви опиша за чудесните ни селски делници.
Аз напълно съм дете на асфалта, дотолкоз, че жива крава за пръв път видях на трийсетгодишната възраст. Не съм в положение да отлича момина сълза от киселец, а колорадски бръмбар от калинка.
А тук внезапно – хоп! – здравей, живот!
Първи тържествено ни посрещнаха кърлежите – с хляб-сол, песни и танци, всичко както прилича. В селото живеят единствено три-четири фамилии и животинките са зажаднели за хора. Отначало те като с килим покриха Хектор, само че бързо схванаха, че кучето е обработено с препарат. И се втурнаха към мен с такава любов, за която аз не бях готова.
В отговор на молбата ми в селското магазинче „ незабавно да ми дадат нещо за кърлежи “, лелката с виолетова коса повдигна плещи и равнодушно сподели: „ Като се затопли, те сами ще се махнат “.
– Но в този момент е април! – изпищях аз, – до момента в който се затопли, те жива ще ме изядат.
Продавачката се смили и ми предложи смес от евкалипт – „ споделят, че оказва помощ “. И добави, че „ енцефалитните кърлежи тук не виреят “.
Направо Господ Бог, а не продавачка.
С една дума, в този момент на всички места се разхождам с половин литрово бурканче с капачка. Проверено средство – „ откъсни от себе си гадинката и я хвърли в бурканче “ До лятото ще го изпълня.
В селския живот се интегрирах към вечерта на първия ден: изпохапани крака, тен на тракторист и последния писък на модата – чорапи с чехли.
Папагалката Кира проговори като всички типове локални птици. Пее като дрозд, кукувица и чучулига. Грачи като жаба, цвърчи като цикада. От човешката тирада в репертоара на папагала остана единствено известната песничка на футболните почитатели. Свраките с интерес се събират да я слушат.
Привечер идват комарите. Тук те са огромни като свраки, можеш да ги сбъркаш. Аз почтено незабавно им споделих: „ Всичко към този момент е изядено преди вас, разбирайте се с кърлежите “.
Освен това се полях с „ антикомарин “ по този начин, както даже моята съседка Лена не се полива с Chanel. Ние всички от входа икономисваме парфюми просто като се возим с асансьора след Лена.
Та по този начин, полях се, напръсках се, намазах се, във всички контакти пъхнах джаджи, а на улицата възпламених вонящи тлеещи неща, които отблъскват насекомите. Но знаете ли, съвсем съм сигурна, че чух леко подхилване. Смееха се майските бръмбари – подиграваха ми се. А бомбусът даже се хвана за корема от смях, по този начин се хильотеше.
Към идната заран хранилищата на моята памет възвърнаха забравени навици от пионерското ми детство. Спомних си, че с живовляк можеш да спреш кървене, а с жълтурче да излекуваш ухапаното място. И още си спомних, че можеш да дадеш на кучето да ти близне раничката, тъй като „ слюнката му е лековита “ (господи, помните ли това – навирахме в носа на всяко бездомно куче нашите драскотини и ожулвания), само че Хектор сподели: „ Фу, какъв брой е нехигиенично “ и отхвърли да прави архаични опити.
Затова пък той на драго сърце води всемирски беседи с кучета оттатък оградата. През две къщи от нас живее дакел, моят доберман един път гръмко го поздрави – и край, той повече не се разхожда край нашата портичка. Живурка си някъде в дъното на своя двор, без да напуща периметъра на лятната кухня.
Хектор не искаше да каже нищо неприятно, просто гласът му е подобен, че всяко едно негово изречение дакелът чува като „ в този момент ща те изплюскам, гад такава! “.
А аз имам лалета и люляк. И касетъчен магнетофон с Bon Jovi и Guns N’ Roses. И кренвирши, опечени на шиш в огъня, и заек зад къщата.
За страдание, не избягах от гърмежи. Те и тук прелестно се чуват. И дроновете се виждат. Ето и в този момент някъде наоколо нещо гърми.
Но въпреки всичко към този момент ще остана на село. В неравната борба сред кърлежи и пешком до седемнайстия етаж победиха кърлежите.
P.S. Интернетският облак се разсея и това не ми разреши да кача занимателните видеа с виладжиите Кира и Хектор. Ще се опитам да ги прибавя към мненията.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Април 2024
И обичаната ни графа:
„ Не “ на сълзите – хайде да се посмеем “.
Не съм изчезнала – емигрирах на село. На петнайсетина километра от града. Оказа се, че качването пешком на седемнайстия етаж (три пъти на ден) е доста по-страшно от съветските ракети. Престанах да дремя от болки в краката.
Интернетът в това село е като облак – свободно плува в небето, без значение от кулите, жиците и всевъзможни други трансформатори.
И до момента в който този облак инцидентно увисна над нашия покрив, ще ви опиша за чудесните ни селски делници.
Аз напълно съм дете на асфалта, дотолкоз, че жива крава за пръв път видях на трийсетгодишната възраст. Не съм в положение да отлича момина сълза от киселец, а колорадски бръмбар от калинка.
А тук внезапно – хоп! – здравей, живот!
Първи тържествено ни посрещнаха кърлежите – с хляб-сол, песни и танци, всичко както прилича. В селото живеят единствено три-четири фамилии и животинките са зажаднели за хора. Отначало те като с килим покриха Хектор, само че бързо схванаха, че кучето е обработено с препарат. И се втурнаха към мен с такава любов, за която аз не бях готова.
В отговор на молбата ми в селското магазинче „ незабавно да ми дадат нещо за кърлежи “, лелката с виолетова коса повдигна плещи и равнодушно сподели: „ Като се затопли, те сами ще се махнат “.
– Но в този момент е април! – изпищях аз, – до момента в който се затопли, те жива ще ме изядат.
Продавачката се смили и ми предложи смес от евкалипт – „ споделят, че оказва помощ “. И добави, че „ енцефалитните кърлежи тук не виреят “.
Направо Господ Бог, а не продавачка.
С една дума, в този момент на всички места се разхождам с половин литрово бурканче с капачка. Проверено средство – „ откъсни от себе си гадинката и я хвърли в бурканче “ До лятото ще го изпълня.
В селския живот се интегрирах към вечерта на първия ден: изпохапани крака, тен на тракторист и последния писък на модата – чорапи с чехли.
Папагалката Кира проговори като всички типове локални птици. Пее като дрозд, кукувица и чучулига. Грачи като жаба, цвърчи като цикада. От човешката тирада в репертоара на папагала остана единствено известната песничка на футболните почитатели. Свраките с интерес се събират да я слушат.
Привечер идват комарите. Тук те са огромни като свраки, можеш да ги сбъркаш. Аз почтено незабавно им споделих: „ Всичко към този момент е изядено преди вас, разбирайте се с кърлежите “.
Освен това се полях с „ антикомарин “ по този начин, както даже моята съседка Лена не се полива с Chanel. Ние всички от входа икономисваме парфюми просто като се возим с асансьора след Лена.
Та по този начин, полях се, напръсках се, намазах се, във всички контакти пъхнах джаджи, а на улицата възпламених вонящи тлеещи неща, които отблъскват насекомите. Но знаете ли, съвсем съм сигурна, че чух леко подхилване. Смееха се майските бръмбари – подиграваха ми се. А бомбусът даже се хвана за корема от смях, по този начин се хильотеше.
Към идната заран хранилищата на моята памет възвърнаха забравени навици от пионерското ми детство. Спомних си, че с живовляк можеш да спреш кървене, а с жълтурче да излекуваш ухапаното място. И още си спомних, че можеш да дадеш на кучето да ти близне раничката, тъй като „ слюнката му е лековита “ (господи, помните ли това – навирахме в носа на всяко бездомно куче нашите драскотини и ожулвания), само че Хектор сподели: „ Фу, какъв брой е нехигиенично “ и отхвърли да прави архаични опити.
Затова пък той на драго сърце води всемирски беседи с кучета оттатък оградата. През две къщи от нас живее дакел, моят доберман един път гръмко го поздрави – и край, той повече не се разхожда край нашата портичка. Живурка си някъде в дъното на своя двор, без да напуща периметъра на лятната кухня.
Хектор не искаше да каже нищо неприятно, просто гласът му е подобен, че всяко едно негово изречение дакелът чува като „ в този момент ща те изплюскам, гад такава! “.
А аз имам лалета и люляк. И касетъчен магнетофон с Bon Jovi и Guns N’ Roses. И кренвирши, опечени на шиш в огъня, и заек зад къщата.
За страдание, не избягах от гърмежи. Те и тук прелестно се чуват. И дроновете се виждат. Ето и в този момент някъде наоколо нещо гърми.
Но въпреки всичко към този момент ще остана на село. В неравната борба сред кърлежи и пешком до седемнайстия етаж победиха кърлежите.
P.S. Интернетският облак се разсея и това не ми разреши да кача занимателните видеа с виладжиите Кира и Хектор. Ще се опитам да ги прибавя към мненията.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ